След като през седмицата за 108-ми път бяха обявени всички носители на тазгодишните Нобелови награди с изключение на този/тези за икономика, британският вестник "Дейли телеграф" класира десетимата най-влиятелни лауреати в историята на нобеловите награди, предаде БТА.
1. Мария Кюри
Тя е главната звезда в семейство, което е получило общо пет Нобелови награди в областта на химията и физиката. През 1903 г. проф. Мария Кюри става първата жена, удостоена с престижната награда за физика за изследванията си върху радиацията.
Тя поделя отличието със съпруга си Пиер Кюри и Антоан Анри Бекерел. По-късно Мария Кюри става първият човек, получил две Нобелови награди, когато през 1911 г. печели Нобел за химия за откриването на радия и полония и за последвалите си изследвания върху радия.
Тя е сред малцината изтъкнати учени, спечелили награди в две различни науки.
2. Мартин Лутър Кинг младши
Американският борец за граждански права е най-младият човек, почетен от Нобеловата фондация. Той получава Нобелова награда за мир през 1964 г., когато е на 35 години, за борбата си срещу расовата дискриминация с мирни средства. Дори след смъртта си през 1868 г. Кинг остана символ на борбата за граждански права.
3. Алберт Айнщайн
Най-прочутият учен в света получава Нобелова награда за физика през 1921 г. за цялостните си заслуги в областта на физиката и по-специално за откриването на закона за фотоелектрическия ефект. През кариерата си той дава значителни приноси в областта на теоретичната физика, сред които са прочутите му теории за общата и специалната относителност.
4. Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс
Тези трима учени са отличени с Нобелова награда за медицина или физиология през 1962 г. за откриването на "двойно-спиралния" строеж на ДНК, което правят девет години по-рано. Наградата е смятана за спорна поради смъртта на сътрудничката на Уилкинс Розалинд Франклин през 1958 г. Според правилата на Нобеловата фондация наградите не могат да се присъждат посмъртно, така че наградата на тримата учени означава, че не е признат приносът на Франклин.
5. Жан-Пол Сартър
Френският философ екзистенциалист, писател и литературен критик е първият лауреат на Нобелова награда, който отказва да я получи. Наградата за литература му е присъдена през 1964 г. Нобеловата фондация все още регистрира Сартър като лауреат заради влиятелното му творчество, което е "изпълнено с духа на свободата и търсенето на истината".
6. Сър Александър Флеминг
През 1945 г. сър Александър Флеминг поделя Нобеловата награда за медицина или физиология с Ернст Чейн и сър Хауърд Флори за откриването на пеницилина и лечебния му ефект върху инфекциозните заболявания. Шотландецът направил откритието си случайно, когато се върнал в лабораторията си и открил, че се е развила плесен, която е унищожила заобикалящите я бактерии.
7. Херман Мълър
Американецът печели същата награда като Флеминг през 1946 г. за откритието си, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации.
8. Александър Солженицин
Руският романист и дисидент, автор на "Архипелагът ГУЛаг" и "Еден ден на Иван Денисович", печели Нобелова награда за литература в 1970 г.
9. Международният комитет на Червения кръст
Той е печелил най-много Нобелови награди за мир - през 1917, 1944 и 1963 г.
10. Сър Клайв Грейнджър
Уелският икономист сър Клайв Грейнджър и Робърт Енгъл си поделят Нобелова награда за икономика през 2003 г. за методите си за анализ на икономическата статистика, които правят революция в интерпретацията на финансовите данни.15.08.2011 22:28
26.09.2011 02:04
