Днес народните представители разглеждат на първо четене промените в Закона за културното наследство, в който се предлага удължаването на сроковете, в които гражданите следва да изпълнят свои законови задължения по регистрирането на движимо културно наследство.

Предложението произтича от обстоятелството, че законодателят е предвидил 3-месечен срок от влизането на закона в сила за издаването на подзаконовите нормативни актове, уреждащи реда за регистрирането и идентифицирането на движимите културни ценности и 6-месечен срок, в който гражданите са длъжни да поискат регистрирането и идентифицирането на движими археологически обекти, върху които са установили фактическа власт преди влизането в сила на Закона за културното наследство. Със законопроекта се предлагат промени, които да улеснят конституирането на Инспектората за опазване на културното наследство, като се дава възможност да се диференцират длъжностните нива и изискванията за заемането на длъжностите в него, предаде агенция Кросс.

При дискусиите по законопроекта депутатът от Коалиция за България и бивш министър на културата Стефан Данаилов изтъкна, че отпадането на Националния институт за опазването на недвижими културни ценности и на Института по океанология с промените в Закона за културното наследство, е нецелесъобразно.

С промените функциите на института се прехвърлят на министъра на културата. Предвижда се министърът да контролира цялостната дейност като, например съгласуване на планове за опазване и управление на културни ценности или мониторинг на културни ценности. Според Данаилов става въпрос за над 4500 преписки на година и кореспонденция по различни казуси, за което е необходим достатъчен експертен ресурс с какъвто разполага институтът. Данаилов заяви, че законът се нуждае от усъвършенстване, но цялостно, а не на парче.

Зам.-председателят на Парламентарната група на ДПС Лютви Местан каза от парламентарната трибуна, че промените в Закона за културното наследство засягат и много сериозни частни интереси. Според него не може в мотивите да се излага решението на Конституционния съд, според което официален документ не трябва да бъде изискван.

Депутатът каза още, че решението на съда не може да бъде в основата на мотивите за внесените промени. Въпросът за това кой и как може да се разпорежда с културна ценност национално богатство не се предрешава с решението на КС. Решението на КС по-скоро отваря сериозните дебати по този проблем. Културните ценности, особено когато са обявени за национално богатство, са маркери на националната идентичност, съхраняването на която е може би най-сериозното предизвикателство за националната политика.

Според депутата от РЗС Атанас Семов България е единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за културното наследство, и в същото време България е страната с най-голямо културно наследство. Според депутата в България колекционерите са по-силни от музеите. Днес културното наследство у нас е на път да стане жертва на интересчийство, заяви депутатът. Според него е нужно системно държавническо законодателство в тази област. Действащият закон се грижи само за движимото културно наследство, коментира Семов. Той добави, че законът защитава изнасянето в чужбина на културното наследство.

"Трябва да се направи отделен закон за еднократната регистрация – в рамките на определен период лицата да трябва да декларират, че притежават определена вещ". Това каза от трибуната на парламента зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. По думите на Чобанов прокуратурата би трябвало да има последната дума.

"Вече има образувани дела срещу колекционери за незаконно придобиване на предмети. Така се отива към един нормален режим по отношение на културните ценности", смята зам.-министърът. Той предложи да се въведе тази регистрация и така ще се прецени кои неща могат да станат собственост и кои не. По думите му, същевременно не се е намерила воля за решаването на въпроса с частните колекции. В периода на прехода са се появили слабости в законодателството като например инкриминирането на продавачите, а не на купувачите на недвижими културни ценности.

"Не е вярно, че има свободен износ на културно наследство", коментира още Чобнов. Има режим, който въвежда ограничаване на движението им.

Депутатите отхвърлиха предложението на Георги Пирински от Коалиция за България гласуването на промените в закона днес да бъдат отменени и да бъде изслушано становището на министъра на културата по предложените законодателни промени.